Наистина, нищо не може да се сравни със смирението, и затова Спасителят често напомня за тази добродетел: и когато постави малки деца пред учениците, и в настоящата беседа, и когато, беседвайки на планината за блаженствата,  започна Своето слово със смирението,  и сега, когато изкоренява гордостта от самия ѝ корен, казвайки: „Който смири себе си, ще бъде възвишен.“

Виждаш ли как Той насочва слушателя към дела, напълно противоположни на гордостта? Той не само забранява да се търси първенство, но дори предписва да се избира последното място. Чрез това, казва Той, ще получиш онова, което желаеш. И така, който иска да бъде пръв, нека избере най-ниското място, защото: „Който смирява себе си, ще бъде възвисен.“

Но къде можем да намерим такова смиреномъдрие? Искате ли отново да влезем в града на добродетелта, в селенията на светците, т.е. в планините и усоите?

Там ще видим висотата на смиреномъдрието: там хора, които някога са блестели с почести в света или са се славели с богатство, сега се ограничават във всичко – нямат нито хубави дрехи, нито удобни жилища, нито слуги, и чрез всеки свой избор, като че с писания, изобразяват във всичко смирението .

Беседи върху Евангелието от Матей“ (омилия 72)