“по Свой образ, по Божий образ го сътвори”. Самото повторение на паралелните изрази – „по Свой образ“ и „по Божи образ“ – не може да не видим намек за участието на различните Лица на Светата Троица в акта на сътворението на човека, най-вече на Бог-Сина, Който е бил Неговият непосредствен изпълнител („по Свой образ“). Но тъй като Синът е сияние на Божията слава и образ на Неговата ипостас, сътворението по Неговия образ е едновременно и сътворение по образа на Бог Отец („по Божи образ“).

Заслужава внимание и това, че човек е сътворен само „по образ Божи“, без да се добави „и по подобие“, с което окончателно се потвърждава изложеното по-горе мнение, че само образът Божи представлява вродено свойство на човешката природа, докато богоподобието е нещо отделно от това и се състои в развитието от страна на човека, в по-голяма или по-малка степен, на тези божествени свойства, по пътя тяхното приближаване до Първообраза.

„човека… мъж и жена ги сътвори.“ Някои, особено равини, грешно тълкуват това място, като в него виждат основание за теорията за андрогинността на първия човек, т.е. че в едно лице са били съчетани и мъжкото, и женското начало.

Но това заблуждение най-добре се опровергава от самото местоимение „тях“ (мн.ч.), което е употребено в текста. Ако ставаше дума за едно лице, то трябваше да бъде в единствено число – „него“, а не „тях“.