Под „горни води“ (води над твърдта) тук очевидно се разбират водните пари, с които обикновено е наситена небесната атмосфера и които, сгъстявайки се от време на време, се изливат върху земята в различни форми – например като дъжд, град, слана, мъгла или сняг. Под „долни води“ се разбира, разбира се, обикновената вода, която е изпълвала целия земен хаос и която на третия ден от сътворението е събрана в определени природни водохранилища – океани, морета и реки. За ролята на водата в процеса на сътворението нещо подобно казва и апостол Петър (2Петр. 3:5).

Наивното съзнание на първобитния евреин си е представяло небесната атмосфера като някакъв твърд покрив, който разделя небесните води от земните; от време на време тази твърда обвивка се разтваряла на определено място, и тогава небесните води се изливали през отвора върху земята. А Библията, която – по думите на светите Отци – говори на езика на човешките синове и се съобразява с немощта на нашия ум и слух, не намира за необходимо да въвежда някакви научни поправки в това наивно световъзприятие (св. Йоан Златоуст, Теодорит и др.).