“В начало”. Както у светите Отци, така и в цялата по-късна тълковна традиция съществуват два основни типа тълкувания на израза „в началото“.
Според господстващото мнение на някои (например Ефрем Сирин), това е прост хронологичен указател за началото на сътворението на видимия свят – на всичко онова, чието формиране след това се описва подробно. Според алегоричното тълкуване на други (Теофил Антиохийски, Ориген, Амвросий Медиолански, Августин и др.), изразът „в началото“ има индивидуален, по-дълбок смисъл, съдържащ скрито указание за предвечното раждане на Второто Лице на Света Троица – Божия Син, в Когото и чрез Когото е сътворено всичко (Йоан 1:3; Кол. 1:16).

Библейските паралели дават основание да се обединят и двата подхода: от една страна, тук може да се види намек за съвечния на Отца Син (Логоса) и за идеалното сътворение на света чрез Него (Йоан 1:1–3, 10; 8:25; Пс. 83:3; 1Петр. 1:20; Кол. 1:16; Откр. 3:14); от друга страна – с още по-голяма сигурност – тук се посочва началото на осъществяването на Божиите вечни планове в началото на времето или заедно със самото време (Пс. 101:26; 83:12–13; 135:5–6; 145:6; Евр. 1:10; Притчи 8:22–23; Ис. 64:4; 41:4; Сир. 18:1 и др.).

“сътвори Бог”. Тук е използван еврейският глагол бара, който според общото вярване на юдеите и християните, както и според цялото по-нататъшно библейско употребление, е израз на Божествено действие (Бит. 1:1; 2:3–4; Ис. 40:28; 43:1; Пс. 148:5; Изх. 34:10; Чис. 16:30; Йер. 31:22; Мал. 2:10 и др.). Този глагол обозначава творческо действие, създаване „от нищо“ (Чис. 16:30; Ис. 45:7; Пс. 101:26; Евр. 3:4; 11:3; 2Мак. 7:28).

По този начин се отхвърлят всички материалистични хипотези за света като самосъществуваща субстанция, както и пантеистичните идеи за света като излъчване или еманация на Божеството. Библейското разбиране утвърждава, че светът е дело на Твореца, Който е призовал всичко от небитие към битие чрез волята и всемогъществото Си.

“небето и земята” като два конкретни противоположни полюса на вселената обикновено служат в Библията като израз за цялата вселена (Пс. 101:26; Ис. 65:17; Йер. 23:24; Зах. 5:9). Освен това, мнозина тълкуватели виждат тук отделно посочване на сътворението на видимия и невидимия свят, включително на ангелите (Феофил Антиохийски, Василий Велики, Теодорит, Ориген, Йоан Дамаскин и др.). Основания за това тълкуване са: библейската употреба на думата „небе“ като синоним на небесните същества – ангелите (3Цар. 22:19; Мат. 18:10); както и контекстът на разказа, където хаосът и неустройството засягат само земята (видимия свят), докато „небето“ е отделено от „земята“ и дори противопоставено като устроения, невидим, горен свят. Това се потвърждава както в Стария Завет (Йов 38:4–7), така и особено в Новия Завет (Кол. 1:16).