За всемогъщия Творец на вселената мисълта или словото и тяхното осъществяване са напълно тъждествени, защото за Него не съществуват никакви препятствия, които биха могли да попречат на изпълнението на възникналото Му желание. Затова Неговото слово е закон за съществуването: „Защото Той каза – и стана; Той заповяда – и се сътвори“ (Пс. 32:9).

Следвайки мнението на много от отците на Църквата, митрополит Филарет Московски смята, че в думите „Той каза“ не без основание може да се открие тайнството на Ипостасното Слово (Божия Син), което тук, както преди това и Светият Дух, тайнствено се представя като Творец на света: „Това тайнство се разкрива от Давид и Соломон, които, очевидно, съобразяват изразите си с разказа на Моисей“. В Пс. 32:6 се казва: “Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство”, а в Книга Притчи Соломонови 8:22–29: “Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята”.

“Да бъде светлина”

Ясно указание за това дава апостол Павел, когато говори за Бога като за „Този, Който повели от тъмнината да изгрее светлина“ (2Кор. 4:6). Сътворяването на светлината е първият творчески и формиращ акт в божественото изграждане на света. Тази първична светлина не е била обикновената светлина в съвременния ѝ смисъл, тъй като до четвъртия ден на творението, когато се появяват слънцето, луната и звездите, източниците на нашата позната светлина още не са съществували. Този първозданен светлинен поток е бил светоносен етер, движещ се постоянно, който е разпръснал първоначалната тъмнина и така е създал необходимите условия за бъдещото възникване на органичния живот на земята.