С тези думи Той ги изобличава за тяхната любов към суетата, която ги е погубила. По-рано описаните постъпки показваха тяхната жестокост и нехайство, а сега става ясно и тяхното неудържимо желание за слава. Именно то ги е отдалечило от Бога, накарало ги е да се подвизават на друго “състезателно поле” и ги е довело до гибел.

Наистина, каквито зрители има човек, такива подвизи и показва, стремейки се да им угоди. Който се състезава пред смели хора, се старае и сам да прояви смелост; който пред слаби и малодушни, става небрежен. Който има пред себе си зрители, които обичат да се смеят, се старае да бъде смешен, за да им достави удоволствие. А който е пред сериозни и стремящи се към мъдрост хора, и сам се стреми да бъде такъв, за да заслужи тяхната похвала.

Виж как и тук Спасителят усилва обвинението срещу фарисеите: Той не казва, че в едни случаи постъпват така, а в други иначе, а че във всички свои дела те са еднакви.

И така, като изобличава тяхната любов към суетата, Той показва още, че те не търсят слава чрез някакви важни или полезни дела – защото нямат истински добри дела – а се прославят с празни и нищожни неща, които издават тяхното покварено състояние.
„Разширяват хранилищата си и увеличават полите на дрехите си“ – казва Той.