Понеже Спасителят вече желаеше да отиде към страданието, Той привежда сега такова пророчество, в което ясно е наречен Господ; и го прави не случайно и без основание, а с достатъчна причина. Тъй като те не дадоха правилен отговор на първия Му въпрос (като Го нарекоха просто човек), в опровержение на тяхното погрешно мнение Той цитира думите на Давид, които ясно свидетелстват за Неговото Божество.

Те Го смятаха за обикновен човек, затова и казаха: от рода на Давид; но Спасителят поправя тяхното заблуждение, като привежда пророка, който утвърждава, че Той е Господ и истински Син Божий и че Му принадлежи еднаква чест с Отца.