Апостол Петър говори за близостта на края на света, който ще настъпи непосредствено след Второто пришествие на Господа за съд (1Петр. 4:5). Неговото разбиране за близостта на този край не се различава от това на апостол Яков (Як. 5:8) и на другите първи християни. Апостолът използва тази мисъл не за да всява страх, а за да предложи на вярващите поредица от нравствени наставления. Първо – за благоразумие и трезвост на духа и тялото, и за духовна бдителност в молитвите (ст. 7; срв. Лука 21:34, 36), тъй като вътрешната съсредоточеност и живото молитвено общение с Бога са най-добрата подготовка за срещата с Него.

След това апостолът напомня за най-висшата добродетел – усърдната любов помежду им (ст. 8; срв. Йоан 13:35; Рим. 13:10; 1Кор. 13:1 и сл.), защото, както казва Писанието, „любовта покрива множество грехове“ (Притчи 10:12; 17:9; Як. 5:20). Това означава, че любовта не само прощава греховете на ближния, но и привлича върху онзи, който обича, Божията милост, чрез която му се прощават собствените грехове.

Блажени Теофилакт обяснява: „Петър нарича любовта можеща да покрива грехове, защото милостта към ближния прави Бог милостив към нас.“

Накрая, апостолът увещава към страннолюбие – не като формална проява на доброта, а като ясно заповядано от самия Господ (Мат. 25:35) и многократно напомняно от апостолите задължение (Рим. 12:13; Евр. 13:2 и сл.), чрез което християнинът показва делата на своята вяра и истинско участие в Христовата любов. Така апостол Петър свързва очакването на края не със страх и паника, а с трезвост, молитва, любов и милосърдие – дела, достойни за онези, които очакват Господа.