Според този стих Христос, с душата Си, оживотворен, но още преди Своето възкресение от мъртвите, слезе в „тъмницата“ (φυλακή) – т.е. в шеол, или ада (срв. Еф. 4:9–10), за да проповядва Евангелието (срв. Мат. 4:23) на духовете, които се намираха там.

Съдържанието на тази проповед може да е било само едно – благовестието за вече извършеното изкупление и спасителните му плодове, съпроводено с призив към покаяние и вяра (Еф. 4:6).

Според вярата на Православната Църква, проповедта на Христос в ада е била предварена от проповедта на св. Йоан Предтеча и Кръстител, за което Църквата пее в тропара на Предтечата: „Явился еси и сущим во тьме свет, не видимый светильниче, Предтече Господень…“