В подкрепа на мисълта за невинните страдания на християнина (1Петр. 3:14–17), апостол Петър сега посочва, че сам Христос е страдал невинно.

И за да покаже величието и силата на Страдалия, апостолът добавя думата „веднъж“ – тоест еднократно, окончателно и достатъчно – (блаж. Теофилакт).

Несравнимо по-високото, всеобщо и историческо изкупително значение на Христовите страдания апостолът разкрива в израза: „Праведник за неправедните“ – това е същността на изкуплението.

Целта и спасителният резултат от Христовите страдания се състоят в това, че Той, като Истински Първосвещеник, ни приведе при Бога – т.е. отвори на грешното човечество достъп до Бога, както свещенството на Стария Завет е имало дълг и власт да бъде посредник в примирението на осквернения от греха народ с Бога.

От втората половина на стих 18 апостол Петър излага догматическото християнско учение за слизането на Христос в ада след Неговата смърт и преди възкресението – с цел проповед към дохристиянското човечество.

Състоянието на Спасителя след смъртта е обозначено от апостола с думите: „умъртвен по плът, но оживен по дух“,
което напълно съответства на известното пасхално църковно песнопение: „В гроба телом, в ада – с душата като Бог…“

Употребата на страдателната форма на глагола ζωοποιηθείς („бидейки оживотворен“) отразява типичния стил на апостол Петър, който често представя спасителните действия на Христос като действия на Бог Отец, както се вижда например от: „Бог възкреси Христа“ (Деян. 2:24; 3:15), „Христос бе възнесен с десницата Божия“ (Деян. 2:33).