Апостолът описва нравствения облик на християнката, като от една страна отхвърля и осъжда обичая и страстта на езическите жени към разкош в облеклото и външния вид, а от друга страна изтъква и изисква от християнките вътрешна, непреходна духовна красота – духовно разположение, изграждано и водено от Божия Дух (срв. 2 Кор. 4:16; Еф. 3:16).

Като основни добродетели, които украсяват духа на християнката, апостолът посочва: кротостта – тоест отсъствие на гордост, раздразнителност, гневливост и подобни страсти; мълчаливостта, тишината, спокойствието и невъзмутимостта.

Тези качества на духа, според апостола, имат голяма стойност в очите на Бога.