Истината често спира злите намерения, но никога не ги поправя. Това е особено вярно за онези хора, които грешат умишлено, а не поради незнание. Така, например, първосвещениците не успяха да уплашат Господа, когато Го питаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“ (Мат. 21:23).

Но когато смисълът на притчите Му ги смути, те сами произнесоха осъждението си, като казаха: „Злодеите ще предаде на зла смърт“ (Мат. 21:41). И понеже никой не свидетелстваше против тях, значи собствената им съвест ги принуди да кажат това.

Но ясно е, че не страхът от греха е докоснал съвестта им. И не мисълта за свобода от греха ги е въздържала. Тогава какво? “Тогава фарисеите отидоха и се наговориха как да Го уловят на дума”.

Ако някой се опита да препречи течението на водата, водата ще пробие преградата и ще си намери нов път в друга посока. По същия начин и злият умисъл на тези хора, спрян на едно място, започва да търси друг изход.