Христос е наречен Камък по две причини. Първо – за вярващите в Него Той е здрава основа, и онези, които стоят върху нея, няма да станат жертва на измамни козни и няма да се поколебаят под натиска на гоненията. Второ – Христос е наречен Камък, защото нечестивците се разбиват напълно о този Камък. Както всяко нещо, което се удари в камък, се разбива, без да нанесе вреда на самия камък, така и всеки, който се опълчи срещу християнството, ще се разбие сам, без да може да го повреди. В този смисъл Христос е великият Камък.

„Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне той, ще го смаже“ (Лука 20:18). Едно е да бъдеш разбит, съвсем друго – да бъдеш смачкан, защото при разбиването остават части, а това, което е смачкано, става на прах, от който вече нищо не може да се направи.

Ако някой падне върху Камъка, не камъкът го разбива – той сам се разбива в него. И затова това, което пада върху камъка, се разбива не толкова заради твърдостта на камъка, колкото според силата на самото падане.