Той изпрати слуги, тоест пророците, за да вземат плодовете Си, тоест послушанието, което се доказва чрез дела. Но дори и тогава те показаха своята злоба: не само че не дадоха плод след толкова грижи, което показва тяхната бездейственост, но дори възнегодуваха срещу онези, които бяха изпратени. Ако нямаха какво да дадат, въпреки че бяха длъжни, трябваше поне да не негодуват, а да се смирят и да молят. Вместо това те не само негодуваха, но и обляха ръцете си с кръв – и, сами заслужавайки осъждане, предадоха на смърт онези, които бяха пратени.

Затова Бог изпрати още веднъж – и втори, и трети път – за да се проявят както злобата на онези, така и човеколюбието на Този, Който ги изпраща. Но защо Бог не изпрати веднага Сина Си? За да могат те първо да осъзнаят колко несправедливо са постъпили с пратените слуги и, оставяйки гнева, да се засрамят при Неговото пришествие.