Съзерцаването на небесната висота на християнското призвание трябва преди всичко да породи в сърцата на вярващите твърда и съвършена надежда в благодатта Христова, която съдейства за тяхното спасение, а след това напълно да преобрази целия им живот по възвишения Първообраз – Бог Отец. Това означава духовна бодрост (срв. Лк. 12:35; 21:34,36; Еф. 6:14), съвършено послушание към Евангелието, пълно оставяне на греховните навици от дохристиянския живот и, напротив, стремеж към подражание на Божията святост, съгласно още старозаветната Божия заповед (Лев. 11:44; 19:2).