Величието и славата на християнското спасение са очевидни от факта, че то представлява велика Божия тайна, която още дълго преди да се осъществи е била предмет на усърдни изследвания и проучвания от страна на пророците, както и на благоговейно вникване в нея от самите ангели. Пророците са изследвали (срв. Деян. 3:24) не само кога (τίνα καιρόν) — след колко векове и години ще дойде Месия, но и какъв (ποίον καιρόν) ще бъде характерът и духът, какви ще са обстоятелствата и отношенията на онова време. Самостоятелната дейност на пророците в това изследване се е състояла в изясняването и подробно разпределение на данните от откровението. Но единственият източник на това откровение за пророците е бил Духът Христов, изпращан от Бог Отец в света чрез Бог Син: „Λ тези думи апостол Петър разкрива тайната на Светата Троица“ (блаж. Теофилакт).