Апостол Петър подробно описва в какво точно се състои християнската надежда. Тя е наречена „наследство“ (εἰς κληρονομίαν) – както по аналогия със земята, обещана в Стария Завет (Бит. 15:18), така и в пълнотата на новозаветното разбиране – духовните блага на Христовото Царство, които християните наследяват (Мат. 5:5; Гал. 4:7), най-вече вечното блаженство на небесата (Евр. 9:15).

Това наследство апостол Петър нарича с три характеристики:

„нетленно“ (ἄφθαρτον) – то не подлежи на разруха или изчезване;

„чисто“ (ἀμίαντον) – то е чисто, свято, недокоснато от грях или зло;

„неувяхващо“ (ἀμάραντον) – вечно свежо, неизменяемо, винаги в пълния си блясък.

Тоест, това небесно наследство, към което се стремят християните, не подлежи тление и гибел (Мат. 6:19–20), а е съвършено, вечно и непреходно.

Това наследство, според апостола, „се пази“ (τετηρημένη) на небесата за християните – образ, взет от земната практика, при която родители пазят съкровища на сигурно място за своите деца. Но не само самите небесни съкровища се съхраняват за вярващите – и самите те, в изпълнение на молитвата на самия Господ Иисус Христос в Неговата Първосвещеническа молитва, се пазят и закрилят от Божията сила (срв. Фил. 4:7) – „чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време“.