Те не са порицани тук, защото признават, че Той е син Давидов, защото слепецът, който Го нарече така, бе удостоен да бъде излекуван. А децата, които викаха: „Осанна на Сина Давидов,“ въздадоха на Бога слава с най-висша хвала. Но тези тук са порицани, защото не вярват, че Той е Син Божий.

Затова е добавено: „А сам Давид казва в книгата на Псалмите: ‘Рече Господ на моя Господ…’” И Отец е Господ, и Синът е Господ, но няма двама Господи, а един Господ, защото Отец е в Сина, и Синът е в Отца.

Сам Той седи отдясно на Отца, защото е равен с Него, и не е по-нисш от никого. Той не е удостоен със слава само заради това, че седи отдясно, нито пък е унижен, като е изпратен [на земята]. Където е пълнотата на Божеството, не се търсят степени на достойнство.

Тълкувание на Лука