Като пример за силата на молитвата на праведния, апостолът посочва двукратната молитва на пророк Илия – първо за за суша (ст. 17, ср. 3 Цар. 17:1), а след това за дъжд (ст. 18, ср. 3 Цар. 18:42). И в двата случая Бог точно изпълнява молитвата на пророка.

За да не изглежда примерът на великия пророк Илия (ср. Сир. 48:1–15) твърде недостижим за обикновените хора, апостолът подчертава, че Илия също е човек като нас: „подобострастен нам“ (ὁμοιοπαθὴς ἡμῖν).

Този израз означава, че Илия е имал същата смъртна и ограничена природа като всички хора (ср. Деян. 14:15; Прем. 7:1). Така апостолът насърчава вярващите, че молитвата има огромна сила не само в устата на велики пророци, но и в живота на всеки човек, който я изрича с искрена вяра.