Апостолът посочва и духовното действие на тази молитва на вярата (ή εὐχή τῆς πίστεως), което има няколко аспекта (ст. 15): 1) Спасение на болния (σώσει τὸν κάμνοντα), 2) вдигане (т.е. излекуване) от Господа (ἐγερεῖ αὐτὸν ὁ Κύριος). 3) Опрощаване на грехове, ако болният ги е извършил (ἀφεθήσεται αὐτῷ).
Западните изследователи често твърдят, че тук не става дума за тайнство, а за обикновено помазване с елей, което е било разпространена юдейска практика. В юдаизма равините и старейшините използвали елей при лечението на болести, а някои равини съчетавали знанието на Закона с медицински умения.
Наистина, външно елеопомазването не е нещо ново – както кръщението, така и то има предобрази в Стария Завет (Ис. 1:6; Лук. 10:34). Освен това юдейските предания (Йосиф Флавий, Юдейска война I:33, 5; Талмудът) свидетелстват за широко използване на елея при различни заболявания. Според някои юдеи в рая от дървото на живота извирал елей, който трябвало да осигури безсмъртие.
Но ако разгледаме вътрешния смисъл на християнското елеосвещение, ще видим, че то е нещо напълно ново, непознато в юдейската традиция. Това е истинско тайнство. Апостол Яков не го учредява наново, а просто насърчава вярващите да го използват правилно. Апостолът посочва няколко признака за благодатния и тайнствен характер на елеосвещението:
- Извършва се не от обикновени християни, а от специално ръкоположени презвитери.
- Придружава се от „молитва на вярата“, която се произнася лично над болния, а не от разстояние (еп. Михаил).
- Помазването се извършва „в името на Господа“, което показва, че не става въпрос за лечебните свойства на самия елей.
- Лечебното действие не се приписва на елея, а на „молитвата на вярата“. Елеят е само външен знак и проводник на Божията сила, която изцелява и тялото, и душата.
Благодатната сила на тайнството се проявява в общо спасение (и духовно, и телесно), в телесно излекуване („Господ ще го въздигне“ – изразено категорично, безусловно), и опрощение на греховете, което означава, че тайнството лекува и душевните немощи на болния.
От казаното става ясно, че сред другите тайнства на Църквата елеосвещението има специфична особеност – то носи не само духовно, но и телесно изцеление на онзи, над когото се извършва.
Затова католическото разбиране за елеосвещението като „последно помазание“ (extrema unctio, sacramentum exeuntium – тайнство за умиращите) е погрешно. Това разбиране се основава на тезата, че апостол Яков не говори за телесно оздравяване, а само за духовно спасение чрез изливане на благодатта. Също така, според католическото тълкуване, думата „въздигне“ (ἐγερεῖν) означавала не физическо оздравяване, а укрепване и ободряване на духа на умиращия в последната му борба със смъртта.
Тази интерпретация е явно неправилна и противоречи както на думите на ап. Яков, така и на евангелското свидетелство за елеопомазанието. В Марк 6:13 ясно се говори за изцелителното действие на елеопомазанието, извършвано от апостолите: „и помазваха с елей мнозина болни, и ги изцеляваха.“ Това показва, че помазанието с елей има за цел телесно изцеление, а не просто духовна подкрепа в момента на смъртта.
Глаголът σώζειν („спасявам“) в Библията често означава не само духовно спасение, но и телесно изцеление: „Помилуй ме, Господи, защото съм изнемощял; изцели ме (σῶσόν με), Господи, защото костите ми са потресени.“ (Пс. 6:3)
„Господ да те спаси (σῶσαι) в ден на скръб.“ (Пс. 19:2, Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Яковов, син. пр.) „Изведи ме из устата на лъва, и от рогата на еднорозите спаси (ἐσῶσάς με) мене.“ (Пс. 21:22)
Глаголът ἐγερεῖν („въздигне“) също ясно означава физическо изцеление и връщане към здраве: „И допря се до ръката ѝ, и треската я остави, и тя стана (ἠγέρθη) и им служеше.“ (Мат. 8:15) „Стани (ἔγειρε), вземи одъра си и ходи.“ (Мат. 9:5)
Няма основание да се твърди, че в Яков 5:14-15 става дума само за умиращи. Глаголът ασθενεῖν („боледувам“) просто означава тежка болест, но не непременно смъртоносна (Мат. 10:8; Лука 4:10).
Глаголът κάμνειν („отслабвам, страдам“) има същото значение и не обозначава непременно предсмъртно състояние (Евр. 12:3).
Св. Симеон, епископ Солунски, справедливо изобличава католиците: „Латиняните казват, че не трябва да се извършва елеосвещение над болните, а само над умиращите. О, безумие! Братът Господен казва: „молитвата на вярата ще спаси болния, и Господ ще го въздигне“, а те казват, че той ще умре… Свещеното Писание казва: „и помазваха с елей мнозина болни и ги изцеляваха“ (Марк 6:13), а те казват, че трябва да се извършва не за да бъдат изцелени, а за да останат неизцелени и да умрат.“ (еп. Георги Ярошевский)