Не без връзка с горното, апостолът сега изобличава самонадеяността и суетната увереност на хората, които забравят пълната зависимост на всички човешки дела и самия човешки живот от Бога, както и тяхната крехкост и мимолетност. Като пример за този тип самонадеяни хора той посочва търговците, чиято дейност, очевидно, е била широко разпространена сред читателите на посланието, но същевременно лишена от нравствена чистота. Тяхната самонадеяност, лекомислие и пълна отдаденост на земните печалби и интереси, съпроводени със забрава за тленността и краткотрайния характер на земния живот, подтикват Апостола към изобличения, увещания и предупреждения, чието значение съвпада със смисъла на Христовата притча за любостяжателния богаташ (Лука 12:16–21).

В стих 13 той посочва колко неразумно постъпват хората, които разсъждават така, сякаш животът и делата им зависят единствено от тях, сякаш над тях не стои висша воля, която във всеки миг може да превърне в нищо всички техни намерения и начинания. В този смисъл Апостолът „не отменя човешката свобода на волята, но показва, че не всичко зависи от самия човек, а е нужна и благодатта свише. Защото човек може да се труди, да търгува и да върши всичко необходимо за живота, но не бива да приписва това на своите усилия, а на Божието човеколюбие“ (блаж. Теофилакт).