Споменатата в Иак. 4:4 светска нагласа на мнозина християни дава повод на апостола да говори за Божията ревнива любов. По-нататък, в ст. 6, той прибавя още един старозаветен цитат – от Притчи 3 (според текста на Септуагинтата, само със замяната на „Кύριος“ с „θεός“), която доказва същата истина: християните, принадлежащи изцяло на Бога – Ревнителя, в своята дейност могат да бъдат или Негови врагове, или Негови приятели. Поради това Бог се противи на едните (ἀντιτάσσεται), а на другите дава благодат (δίδωσι χάριν).

Тези, които обичат света, т.е. враговете Божии, Апостолът нарича горделиви, защото те не искат да познаят Бога и Неговите блага, а търсят само светското, като се уповават изцяло на собствените си сили.

Напротив, онези, които обичат Бога, т.е. Неговите приятели, са наречени смирени, защото цялата им надежда е в Бога. Те търсят небесните блага, уповавайки се единствено на Божията милост и благодат, и имат скромно и смирено мнение за себе си.

Затова и Бог щедро им дарува помощта на Своята благодат.