Необуздаността на езика води до едно неестествено явление – от едни и същи уста излизат две напълно противоположни действия: благословение и проклятие.

Това е още по-чудовищно и престъпно, защото и благословението, и проклятието всъщност имат един и същ обект – Бога.

Бога, Твореца на всичко съществуващо, възхваляваме, прославяме и благославяме (Пс. 145:1–2), но в същото време проклинаме хората, създадени по Негов образ и подобие.

Следователно, изричаме хула и срещу самия Бог, който е отразен в Неговото творение – човека.

Толкова големи са непостоянството и скритата отрова на езика, когато злоупотребява с Богодарования дар на речта.