Апостолът тук използва две образни сравнения, които изключително точно изразяват мисълта (изказана от апостола във втората половина на Иак. 3:2), че който обуздава езика си, може да обуздае и цялото си тяло, цялото си същество.

„Тази възможност се потвърждава с два примера… Виж: ние слагаме юзда на конете и ги насочваме накъдето пожелаем, а корабите – с малък рул, както и конете с малка юзда. Така и езикът трябва да бъде управляван от здравия разум, макар че често се превръща в свят (κόσμος) на неправдата, когато се използва от тълпата. Защото тук апостолът нарича “свят” множеството.“ (блаж. Теофилакт).

Защо обуздаването на езика има толкова съществено и централно значение в нравствения живот на човека?

„Разбира се, защото езикът, като орган на словото, участва в обличането на греховете и пороците на всички човешки членове в съзнателни образи. Ние мислим чрез думи. Грехът, щом възникне в мисълта, непременно се облича в словесен образ, защото думите са произведение на езика… Затова езикът на човека е като седалище на всички пороци, които преди своето осъществяване се нуждаят от обличане в словесни образи.“ (еп. Георги Ярошевский).