Насъщния ни хляб дай ни днес

Преди свещеникът да произнесе по време на Божествената Евхаристия думите на Христос: „Вземете, яжте… пийте от него всички…“, това, което принасяме, се нарича хляб. След призоваването вече не го наричаме хляб, а Тяло. Но защо в Господнята молитва, която изричаме след освещаването, казваме „нашия хляб“? Но добавяме „насъщния“, тоест този, който е необходим за съхранението на същността. Същността на душата ни не се поддържа от хляба, който влиза в тялото ни, а от небесния хляб.

Наричаме го обаче и „насъщен“ („ἐπιούσιο“), което също означава „ежедневен“, защото в древността наричали „утрешния ден“ – „ἐπιοῦσαν ἡμέραν“. Така с една дума изразяваме две значения.

Но ако този хляб е и ежедневен, и необходим за съхранението на същността, защо чакаме да мине цяла година, за да се причастим? Нека приемаме всеки ден това, което ни е нужно всеки ден. Нека живеем така, че да сме достойни да се причастяваме всеки ден. Защото онзи, който не е достоен да го приема всеки ден, няма да бъде достоен да го приеме дори веднъж в годината.

Йов принасяше всеки ден жертва за своите синове, от страх да не би да са съгрешили с думи или с помислите на сърцата си (Йов 1:5). И ние знаем, че всякога, когато се принася безкръвната жертва, се възвестяват смъртта, Възкресението и Възнесението на Господа, отново ни се дава опрощение на греховете – и въпреки това не приемаме Хляба на Живота? Който има рана, търси лекарство. Да бъдем поробени от греха е рана. А небесното лекарство са Пречистите Тайни.

Ако се причастяваме всеки ден, тогава всеки ден за нас е „днес“. Ако днес Христос е в нас, Той обновява и възкресява днешния ни ден. Как? Отец, Който е на небесата, казва на Иисус: „Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“ (Пс. 2:7). „Днес“ е денят, в който Христос възкръсва. Съществуват вчера и днес. Но апостолът казва: „Нощта премина, а денят наближи“ (Рим. 13:12). Нощта на „вчера“ е отминала. Днешният ден е дошъл.