“Отче наш”

Първата дума – колко е сладка! Досега не смеехме да вдигнем поглед към небето. Навеждахме очи към земята и изведнъж приехме благодатта на Христос, и всички наши грехове бяха простени. От лукави слуги, каквито бяхме, станахме добри „синове“. Но да не се гордеем със собствените си усилия, а с благодатта на Христос. „По благодат сте спасени“ – казва апостол Павел (Ефес. 2:5). Да изповядаме благодатта не е самохвалство, не е надменност, а вяра. Да възвестяваме това, което сме получили, не е гордост, а преданост. Нека вдигнем очи към Отца, Който ни възроди чрез умиването на Кръщението, към Отца, Който ни „изкупи“ чрез Своя Син, и да кажем: „Отче наш“. Това е едно добро и смирено хваление. Като дете, наричаме Го Отец.

Но да не изискваме някаква особена привилегия. В единствения и абсолютен смисъл Той е Отец само на Христос; за нас Той е общият Отец. Защото само Него Той роди, а нас ни създаде. Нека и ние, по благодат, казваме „Отче наш“, за да станем достойни да бъдем Негови чеда. Нека направим свое благоволението и честта, които Той дари на Църквата.