За да даде докаже още по-ясно универсалния характер на този закон в Божието Царство – според който оправданието се осъществява чрез продължителния процес на взаимодействие между вярата и добрите дела – апостолът дава нов пример.

Той посочва езичницата блудница Раав, която някога проявила голяма вяра в истинския Бог на Израил и я засвидетелствала чрез своите дела – като укрила в дома си и грижливо напътствала еврейските съгледвачи (Нав. 2). Заради тази вяра, изразена в дела, тя получила както временно помилване (Нав. 6:17, 25), така и вечно оправдание и спасение.