Апостолът не случайно избира да премълчи някои неща – той насочва вниманието на слушателя и го подтиква да внимава, без да слуша разсеяно или между другото. “Блажени не просто онези, които слушат, а онези, които съединяват слушането с делата“ (блаж. Теофилакт).

Слушането и изучаването на евангелското слово е полезно и спасително само ако след него следва действено изпълнение на неговите заповеди и повеления. Словото на истината (Иак. 1:18), подобно на семе, засадено в сърцата ни (Иак. 1:21), не е написано върху каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето (2 Кор. 3:6).

Това божествено слово напълно съответства на нашата истинска природа. В този смисъл то се нарича „съвършен закон, закон на свободата“ (νόμον τέλειον τὸν τῆς ἐλευθερίας, Иак. 1:25), в противоположност на старозаветния закон, който другаде се нарича „немощен и несъвършен“ (ср. Рим. 7:18–19) и „закон на робството“ (Гал. 5:1).

„Старозаветният закон беше външен, детайлизиран и подчиняващ волята, а евангелският закон е вътрешен, действащ непосредствено в сърцето на човека“ (проф. Богдашевски).

За свободата на евангелския закон апостол Павел казва: „Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса ме освободи от закона на греха и смъртта“ (Рим. 8:2).

„Към думите „съвършен закон“ апостол Яков прибавя „закон на свободата“, за да подчертае неговата отличителна черта – свободата. Защото Христовият закон, като освобождава от робството на плътта, поставя онзи, който идва при Него, в истинска свобода. Именно чрез тази свобода човек става по-внимателен, по-съзнателен и се избавя от забравата, която пречи на всяко добро“ (блаж. Теофилакт).

Ако в Стария Завет праведността се състоеше в спазването на Господните заповеди и наредби (Лука 1:6), то в разглеждания пасаж (ст. 25) апостолът говори за такова дълбоко проникване в закона, при което неговото изпълнение става естествено и непрекъснато.

„Законът на свободата“ не е просто закон, който човек изпълнява свободно, но и закон, който му дарява самата свобода. Но това е възможно само при едно условие – „пребъдване“ (παραμείνας) в този закон. Тоест, ако християнинът направи този закон постоянен закон на своя живот и дейност и ако се стреми да бъде не „забравлив слушател“, а „творец на дело“.

„Блаженството, което се обещава на изпълнителя на закона, е преди всичко самата радост от делото, както се вижда от израза „в делото си“ (ἐν τῇ ποιήσει αὐτοῦ), а след това – и бъдещото блаженство, което още в настоящия живот носи утеха в сърцето на онзи, който действа според този закон“ (еп. Георги).