Словото на истината, за да води хората към спасение, не само трябва внимателно и старателно да бъде слушано, но и, подобно на семе, засадено в почвата, трябва да бъде вкоренено в човешкото сърце, да поникне и да даде съответния плод – тоест да се изрази и прояви в добри дела.

Целият живот и цялата дейност на християнина трябва да бъдат въплъщение и реализация на това, на което учи словото на истината.

Онзи, който не претворява словото на истината в живота си, само заблуждава себе си, мислейки погрешно, че божественото слово ще му бъде от полза и ще му донесе блаженство (ст. 25) дори и без изпълнение.

В действителност това не може да се случи: съвършенството и блаженството не се постигат само чрез слушане или познаване на словото на истината, а чрез живот и дела, съобразени с него (ср. Мат. 12:24–26).