Истинската мъдрост учи бедния, който търпеливо носи своята бедност според Христовия закон, че неговото християнско звание е възвишено и остава непроменимо, дори когато е подложен на външно унижение.
А богатият, който желае да използва богатството си по християнски, е научен да се хвали със своето смирение, тоест със свободно приетата нищета – ако изпълни Христовата заповед за продаване на имота и раздаване на богатството на бедните (Мат. 19:21) или поне ако има правилно отношение към преходността на богатството и го употребява по богоугоден начин.