Първият син представлява народа, зависим от фарисеите. Когато бяха призовани от Бога чрез пророчеството на Йоан да се подчинят на Неговите заповеди, те останаха горделиви, непокорни и непреклонни пред Неговите предупреждения. Те вярваха в Закона, но отхвърлиха покаянието за греховете си, като вместо това се хвалеха със своето знатно потекло от Авраам. По-късно те повярваха чрез чудесата, извършени от апостолите след Възкресението на Господа, и, връщайки се чрез акта на вярата към делата на Евангелието, се покаяха и осъзнаха вината на своето предишно високомерие.

Вторият син представлява митарите и грешниците, които след това се върнаха към своя предишен греховен живот. Йоан ги учеше да очакват спасението от Христос, да приемат кръщение и да повярват в Него. Когато Господ в притчата казва, че вторият син не отишъл, въпреки обещанието си, Той показва, че този народ е повярвал на Йоан. Но тъй като те не бяха в състояние да приемат Евангелското учение чрез апостолите преди страданията на Господа (защото тогава трябваше да се изпълнят тайните на човешкото спасение), те не тръгнаха.

Господ не казва, че те отказаха да отидат, а просто че не отидоха. Това обстоятелство не ги прави виновни в неверие, защото за тях беше трудно да го направят. Следователно проблемът не е в това, че вторият син не е искал веднага да изпълни онова, което се изискваше от него, а в това, че не е могъл да го направи. Така че тук е показана необходимостта от забавяне, а не волята за непослушание.

Коментар върху Евангелието от Матей