Знаейки тяхното непоправимо зло, Господ им зададе изключително мъдър въпрос – не за да го разберат и да му отговорят, а за да не Му пречат с по-нататъшни разпитвания, защото Той заповяда: „Не давайте светинята на псетата“ (Мат. 7:6), и не трябваше да престъпва това, което Сам бе заповядал. Нямаше да им бъде от полза дори ако Той им бе отговорил направо, защото волята, която пребивава в мрак, не може да различи онова, което принадлежи на светлината. Каква полза има да показваш нещо прекрасно на слепец? Духовната слепота е зло в сърцето. Както слепият не може да съзре великолепието на светлината, така и злият човек не е способен да разбере тайните на благочестието.

Така, както опитният ловец, желаейки да улови звяр, подбира място, където да изкопае яма, а до нея опъва мрежа, за да може плячката, бягайки, или да попадне в мрежата, или да падне в ямата – така и Господ постави клопка, като зададе на първосвещениците и старейшините един прост въпрос. Ако те бяха признали, че Йоан е дошъл от небето, Той щеше да им каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ А ако бяха отговорили, че Йоан е от света, щяха да се окажат в опасност да бъдат убити с камъни от народа – като че ли, опитвайки се да избягат, да паднат в ямата.

Господ постъпи по същия начин с дявола, който цитираше против Него свещените текстове, без да ги разбира: „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би да препънеш о камък ногата Си“ (Мат. 4:6; Пс. 90:11-12). Но Господ не му каза: „Писанието означава нещо друго“, а го остави в неведение и му даде по-ясен отговор, за да сдържи неговата дързост, без да разкрива пророческата тайна.

PG 56:848.