За това говори и Йоан, само че той го споменава в началото на Евангелието си, а Матей – в края. Затова е вероятно, че такова събитие се е случило два пъти и при това в различно време. Това се вижда както от обстоятелствата на времето, така и от отговора на юдеите към Иисус.

При Йоан се казва, че това се е случило по време на самия празник Пасха, а при Матей – много преди Пасха. Там юдеите казват: „Какво знамение ще ни покажеш?“ (Йоан 2:18), а тук мълчат, въпреки че Христос ги упреква. Мълчат, защото всички вече са се удивлявали на Него.

Затова юдеите заслужават още по-голямо обвинение – защото Христос неведнъж извърши това, а те въпреки това не преставаха да търгуват в храма и наричаха Христос противник на Бога. А от това трябваше да разберат и честта, която Той въздаваше на Отца, и Неговото собствено могъщество.

Те виждаха как Той вършеше чудеса и как думите Му съответстваха на делата Му. Но дори това не ги убеди, а ги изпълни с негодувание, въпреки че бяха чували пророка, който говореше за това, и въпреки че децата, въпреки възрастта си, възхваляваха Иисус.

Затова Той ги изобличава, като им припомня думите на пророк Исайя: „Домът Ми дом на молитва ще се нарече“ (Ис. 56:7).