“Прилича на стопанин”. Всеки, който поверява лозе на друг за работа, го прави не толкова заради другия, колкото за своя собствена полза. Бог обаче, като ни даде Своята праведност, за да я възприемем, не го направи за Своя изгода, а за нашата полза.

Бог не се нуждае от нашия труд, но ние, вършейки дела на праведността, можем да живеем чрез тях.

Стопанинът на лозето, като го е поверил на друг за своя изгода, очаква да го получи обратно в същото състояние, в което го е дал. Как тогава Бог да не очаква от нас да Му върнем праведността в онова неопетнено състояние, в което я е създал в нас?

А щом ни е дал тази праведност не за Своя полза, а за нашето спасение, трябва да разберем, че сме наети като работници. А ако сме наети като работници, тогава трябва да знаем нашите задачи, защото няма нает работник без задължения. Делата ни са делата на праведността – не да обработваме собствените си ниви и лозя; не да трупаме богатства и да търсим почести, а да бъдем полезни на ближните си.

И макар че можем да вършим тези неща, без да съгрешаваме, те не са нашата основна задача, а просто обикновени земни занимания. Никой не наема работник, само за да го нахрани. Така и Христос ни призова не само да се грижим за своята лична изгода, но и да вършим онова, което е за Божия слава. Наемният работник, който работи само за да напълни стомаха си, безцелно се разхожда из дома.

Така и ние – ако се грижим само за собствената си полза, живеем безцелно на земята. Подобно на наемния работник, който първо гледа работата, а после заплатата, така и ние, работниците на Христос, трябва първо да гледаме онова, което е за Божия слава и за полза на нашите ближни, и едва след това – за собствената си изгода.

PG 56:817-818.