Това място следва да се разбира така: знаем, че всички наши дела са чисти и желани в Божиите очи, ако те се извършват с чисто сърце, тоест със стремеж към висшата цел на любовта, защото любовта е изпълнението на закона (Рим. 13:10).

Затова окото следва да разбираме тук като самото намерение, с което вършим всичко, което правим. Ако [това намерение] е било чисто и правилно и насочено към това, към което трябва, тогава всички наши дела, които извършваме според това намерение, непременно са добри.

Всички тези дела [Христос] нарече „цялото тяло“; също така и апостолът нарича някои дела „наши членове“, когато ги осъжда и предписва да бъдат умъртвени, казвайки: „И тъй, умъртвявайте земните си членове: блуд, нечистота, любостяжание“ (Кол. 3:5) и други подобни [дела].

За Господнята Проповед на планината