Апостолът посочва обхвата на своята проповедническа дейност (Дамаск, Йерусалим, цялата юдейска земя и накрая езичниците, главно в Мала Азия, Македония и Гърция). Апостолът характеризира съдържанието на своята проповед най-общо като проповед за покаяние и обръщане на юдеите и езичниците към Бога, насърчавайки ги да вършат „дела, достойни за покаяние“ (срв. Мат. 3:2, 8; Деян. 2:1 и сл.).