За всички било ясно, че Павел имал предвид Иисус, Когото неговите сънародници убили и Който възкръснал със силата на Бог. Но тук, може би забелязвайки сред слушателите надигащо се негодувание или просто желаейки да предотврати възражения, апостолът изведнъж извисил глас и се обърнал като че ли към всички – както към юдеите, така и към езичниците, чиито представители също били там: „Какво? Нима смятате за невероятно, че Бог възкресява мъртвите?“ (Деян. 26:8). Под тези думи той разбира не възкресението на мъртвите изобщо, а конкретно възкресението на Иисус Христос като очевидно доказателство за изпълнението на пророчествата в лицето на Спасителя.

След това, в подкрепа на своята мисъл, Павел разказва за своето обръщане (Деян. 26:9–23). Този трети разказ, по същество идентичен с предходните два, в неговите уста придобива особен нюанс, съобразен с обстоятелствата и слушателите.

Тъй като възкресението на Иисус било видимо, живо доказателство за изпълнението на пророчеството за Него, то апостолът всъщност не казал нищо ново, защото още преди него Моисей и пророците са учили същото: Иисус трябва да пострада, трябва да възкръсне (срв. Деян. 3:24).

“Бог възкресява мъртви”. (срв. Деян. 2:1 и сл.)сегашното време е употребено, за да обозначи вечната лекота и възможност Бог да възкресява мъртвите, безотносително към възкресението на Иисус и бъдещото възкресение на мъртвите, защото това е дело на вечния и всемогъщ Бог, което не допуска никакво съмнение или възражение.