Като цар и почетен гост на прокуратора, Агрипа ръководи събранието, като открива и закрива заседанието. Забележително е, че като открива събранието, позволявайки на Павел да произнесе защитната си реч, Агрипа, който е израснал в римския двор, проявява деликатност към прокуратора, като се изразява безлично, когато се обръща към Павел: „позволява ти се“ (а не: позволявам) ти да говориш.“

“простря ръка”. Ораторски похват за засилване на тържествеността на момента и на речта, която предстои да бъде произнесена и която в този случай има особено голямо значение. Протегната ръка, на която виси веригата, – какъв силен символ, че вътрешната духовна свобода и истината не могат да бъдат завързани! „Словото Божие не се връзва!“ (2 Тим. 2:9).

Речта на Павел по същество не представя нищо ново, което той да не е казал и преди. Нейната особеност е в това, че тя е победоносна и тържествена защита не толкова на самия Павел, колкото на цялото християнство, като наистина богооткровена религия.

Изходната точка на речта му е идеята за тясната връзка между Стария и Новия завет.

На основата на тази мисъл Павел заявява, че вината му е единствено в това, че вярва в изпълнението на обещанието, чиято неизменност самите евреи признават, макар да не са го смятали за изпълнено.