Че самата вяра, взета сама по себе си, без подкрепата на светлината на делата, не може напълно да доведе до общение с Бога, показва и ученикът Христов, като казва:

“Ти вярваш, че Бог е един? И бесовете вярват – и треперят.” (Яков 2:19)

И така, някой би могъл да запита онези, които смятат, че голата и самостоятелна вяра е достатъчна, за да осигури горното общение: “Нима тогава и бесовете ще се въздигнат към общение с Бога, понеже знаят и вярват, че Той е един и съществува?”

Как би могло да бъде това? Защото самото знание, че Бог е един, Творец и Създател на всичко, е недостатъчно. Трябва, мисля, вярата да бъде съпътствана и от добродетелта на благоговението към Него.