Ако Той е лозата, а ние – лозовите пръчки, и ако не познаваме в пълнота нашето единение с Него, тогава се оказваме бездушни, безплодни и изсъхнали дървета, достойни за хвърляне в неугасимия огън. А щом онези, които ядат Неговата плът и пият Неговата кръв, имат живот вечен според Неговото божествено слово, а ние, като ядем тези неща, не усещаме нищо повече в себе си от обикновена храна, нито пък възприемаме друг живот в познание, то значи сме приели само обикновен хляб и не сме се причастили с Бога.

Слово 10