Беше слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята.

Синът Божий, Комуто предстояло да събере Божията Църква, най-напред става служител. И добре казва тук свети Лука, че беше слово Божие към Йоан, сина на Захария, в пустинята, защото в основата на Божията Църква не стои човек, а словото.

Църквата тук се сравнява с пустинята, защото децата на пустинята са много повече от тези на онази, която има мъж. Затова ѝ е казано: „Весели се, неплодна“ (Ис. 54:1), и още: „Ликувайте, пейте заедно, пустини“ (Ис. 52:9, по Септуагинта). Защото в тези места още не бил вложен човешки труд и все още нямало овощни дървета, чиито плодове да служат за награда на работниците.

Все още не бил дошъл Онзи, Който ще каже: „Аз съм като зеленееща се маслина в Божия дом“ (Пс. 51:10), Небесната Лоза още не била дала плод на словесни филизи по клоните на Своя народ.

И така, беше слово за това, че пустинята ще ни даде плод. Беше слово, и след него последва глас, защото най-напред словото действа вътре, а едва след това гласът извършва своята работа. Това потвърждава и Давид: „Вярвах и затова говорих“ (Пс. 115:1).

Тълкувание на Евангелието от Лука