Тогава в Йерусалим имаше човек на име Симеон. Той беше праведен и благочестив мъж, очакващ утехата на Израил.

Призванието (ἀνάκλησις, утешение – παράκλησιν), избавлението  на израилския народ от робството. Той очакваше това, защото беше чел пророческите книги, които възвестяваха за Христос, Който е призванието (утешението) на новия израилски народ, призовавайки го да излезе от робството на заблудата.

И Дух Свети беше върху него.

Дух Свети – пророчествата. А Симеон не беше свещеник, поне според мен. Защото Евангелистът несъмнено би посочил това като достойнство на този мъж.

Тълкувание на Евангелието от Лука