Симеон и Анна, мъж и жена в напреднала възраст, срещнали Господа със своето предано служение и изповед на вярата си. Макар че Той бил малко дете, те разбрали, че Той е велик по Своето Божество. Образно казано, те представляват синагогата на еврейския народ, уморен от дълго очакване на Неговото въплъщение, и идват при Него, за да Го прославят както с благочестивите действия на ръцете си, така и с искрените гласове на вярата, казвайки: “Насочи ме към Твоята истина и ме научи, защото Ти си Бог на моето спасение; на Тебе се надявам всеки ден.” (Пс.  24:5).