“да не би да разкъсат Павла”. Спорът достигнал такава степен на разгорещеност и гневност, че хилядникът се уплашил, не без основание, да не би Павел да не стане жертва на взаимното ожесточение на страните. В раздразнението си садукеите можели да го нападнат, за да го оскърбят, а фарисейската партия – временно благоразположена към апостола – да отвърне, и така апостолът щял да бъде буквално разкъсан.

“заповяда на войниците да .. го… отведат в стана”. От Антониевата крепост до мястото на заседанието на Синедриона, вероятно в двора на езичниците при храма. Сега хилядникът имал двойно задължение – да осигури безопасността на Павел и като пазител на реда, и като пазител на правата на римското гражданство.