(Срв. Марк 7:10). (Цитати от Изх.20:12, 21:17; Втор.5:16; Лев.20:9).

Според св. Йоан Златоуст Спасителят “не се обръща веднага към стореното нарушение, нито пък казва, че то не означава нищо, иначе би увеличил дързостта на обвинителите, но първо побеждава тяхната дързост, като поставя на преден план едно много по-голямо престъпление и го възлага на тяхната глава. Той не казва също, че онези, които нарушават наредбата, постъпват добре, за да не им даде повод да Го обвинят, но и не осъжда поведението на учениците, за да не потвърди тази наредба. Той не обвинява и старците (презвитерите) като нарушители на законите и порочни хора, а оставяйки всичко това настрана, избира друг път и, макар и привидно да порицава онези, които са дошли при Него, засяга онези, които сами създават наредби”.