(срв. Марк 7:2-5).

В следващия разказ Матей се различава от Марк, който подробно описва какви точно са били преданията на юдейските старци относно миенето на ръцете и за какво книжниците и фарисеите обвиняват Спасителя и учениците Му. Свидетелството на Марк се потвърждава много добре от талмудическите сведения, които имаме за тези еврейски обреди. Фарисеите са имали многобройни измивания и тяхното спазване е стигало до изключителна дребнавост. Например имало различни видове вода, с различна очистваща сила, на брой до шест, и точно се определяло коя вода е подходяща за едно или друго омиване. Особено подробни били определенията за миенето на ръцете. Говорейки за миенето на ръцете, евангелистите, и особено Марк, показват, че те са били много добре запознати с обичаите на евреите по онова време, изложени главно в малкия талмудистки трактат за миенето на ръцете “Ядаим”.

Измиването на ръцете, както показва А. Едершейм (1901, II, 9) най-вече на основата на този трактат, не е било законова наредба, а “предание на старците”. Юдеите толкова стриктно спазвали миенето на ръцете, че равинът Акиба, когато бил в затвора и имал вода, едва стигаща му за живот, предпочел да умре от жажда, вместо да се храни с неизмити ръце. За неспазване на измиването преди ядене, което се смятало за установено от Соломон, се предвиждало малко отлъчване (“нидда”). Фарисеите и книжниците обвинили учениците, а не самия Спасител, както направили и при откъсването на класовете.