Ключът към обяснението на всичко това е даден от Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен, които смятат, че целта на Христовия отказ не е била изпитание, а да разкрие вярата на тази жена. Това трябва да бъде точно отбелязано, за да се разбере какво следва. Макар Златоуст да казва, че жената е чула думите на Христос, “пратен съм само при изгубените овце от дома Израилев”, по-вероятно е тя да не ги е чула, защото е казано, че на нея “Той не ѝ отвърна нито дума”. Това е бил отговор към учениците, който е бил както практически, така и теоретично правилен, защото Христос е трябвало да ограничи и е ограничавал дейността си само в дома Израилев, и именно в тази индивидуализация на Неговото дело се криел неговия универсален характер.

Евангелският израз не може да бъде обяснен в смисъл, че тук се има предвид духовният Израил. Ако Христос беше отпратил жената направо, както Го помолили учениците Му, нямаше да имаме прекрасен пример, който обяснява как “небесното Царство се взема насила” (Мат. 11:12). То се взема въпреки всички пречки и дори унижения, на които езичниците са или могат да бъдат подложени.