В края на проникновената си реч апостолът, отново призовава присъстващите за свидетели, като указва своята пълна безкористност, което е допринесло за успеха на проповедта му, и увещава и тях да правят същото.

Пълната безкористност на апостола се простирала до това, че той не само не вземал най-необходимото от другите, но и не искал да взема. И не само той, но и спътниците му се хранели с труда на ръцете си (Деян. 18:3), за да не бъдат в никаква тежест за общината и да не дават повод да бъдат обвинени в користолюбие (1Кор. 9:1 и сл.,; 2 Кор. 11:1 и сл.; 2 Кор. 12:1 и сл.; 2 Сол. 3:1 и сл.).