“покайно кръщение” (Марк. 1:4; срв. Мат. 3:11 и др.) като знак за добра промяна в начина на мислене и живот, като знак за твърдо намерение след покаяние и изповед на греховете да се откажат от стария греховен живот и порочен начин на мислене и да започнат живот, угоден на Бога, в готовност да влязат в царството на Месията.

Според тълкуванието на блаж. Теофилакт „Предтечата е проповядвал покайно кръщение, за да могат хората, след като се покаят и приемат Христос, да получат опрощение на греховете“.

Защо това кръщение не е било достатъчно и кръстените „в Йоановото кръщение“ отново е трябвало да бъдат „кръстени в името на Господ Иисус“? Защото първото кръщение не е давало положително съдържание на духовния живот на кръстения, докато второто кръщение, предавайки благодатта на опрощението на греховете, е имало значението на истинско и същностно възраждане на духовната природа на кръстения. По отношение на второто, християнското кръщение, първото, „Йоановото“ е имало подготвително значение. То предразполагало и подготвяло за вярата в Господ Иисус, кръщението в Когото обаче е имало самостоятелно и окончателно значение.