Елисавета, като целомъдрена жена, се срамуваше и, зачевайки в старостта си, се криеше пет месеца, докато зачена и Мария. А когато и Мария зачена, и младенецът в утробата на Елисавета се раздвижи, тя вече не се криеше, а дори се държеше смело, като майка на такъв син, който още преди своето раждане беше удостоен с пророческо достойнство.

Тълкувание на Лука